Любов – Уикипедия Любов от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Вижте пояснителната страница за други значения на Любов. Влюбените Ромео и Жулиета са идеал за страстна и безгранична любов, която завършва трагично (картина на Франк Бърнард Дикси) Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения. В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на секс, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвкупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт. В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието). Съдържание 1 Научна гледна точка 2 Във философията 3 В религията 3.1 Авраамови религии 3.1.1 Християнство 3.1.2 Ислям 3.1.3 Юдаизъм 3.2 Източни религии 3.2.1 Будизъм 3.2.2 Индуизъм 4 Източници 5 Външни препратки Научна гледна точка[редактиране | редактиране на кода] Опростена схема на химическата основа на любовта Биологичните модели на секса разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата.[1] Хелън Фишър – водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите, романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора. Страстното желание е първоначалното сексуално желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното сексуално желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин и серотонин, чието действие е подобно на амфетамините, стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.[2] След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.[2] Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.[3] Във философията[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Любовта в трудовете на Фром Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: „Изкуството да обичаш“). Той казва: „ Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. “ Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване: „ Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата на равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие. “ В религията[редактиране | редактиране на кода] Любовта заема важна роля в религията, религиозните вярвания и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в християнството например – любовта към ближния, от друга страна за любовта към Бога и божественото, мъдростта и т.н. В религиите любовта може да бъде нещо повече от чувство, та дори и екстатично изживяване, опит. Авраамови религии[редактиране | редактиране на кода] Християнство[редактиране | редактиране на кода] Свещена любов срещу мирянска любов (1602 – 03) от Джовани Баглионе Има няколко гръцки думи за любов, които обичайно се отнасят към християнските среди: Агапе. В Новия завет, агапе е щедра, неегоистична, алтруистична, безусловна. Това е родителската любов, видяна като даваща добро по света, това е начинът по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните се стремят да имат към другите. Филия. В Новия завет, филия е човешкият отклик към нещо, което се възприема като възхитително. Също познато като „братска любов“. Две други думи за любов има в гръцкия език: Ерос (сексуална любов) никога не се употребява в Новия завет и сторге (любов на дете към родител) се среща само в съставната филосторгос (Римляни 12:10). В Новия завет любовта е описана най-добре в „Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните“: „ Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека. “ — 1 Kor 13, 1 В тази глава авторът дава едно универсално определение за любовта, което иначе е пречупено от личностния егоизъм на всеки отделен индивид. Той я описва като дълготърпелива, пълна с благост: „ Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли. “ — 1 Kor 13, 4 – 5 В края той казва: „ А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. “ — 1 Kor 13, 13 В това последно изречение свети апостол Павел обяснява, че даже да вярваме безусловно в Бог, ако нямаме любов в себе си, ние никога няма да го достигнем. Ако се замени думата любов в Новия завет с Исус Христос, тогава може да се разбере вече за каква любов става дума. Тази любов може да се преживява от новородения християнин, чрез Светия Дух, защото истинският християнин има Духа, защото има Божия Син или любовта, която е слязла от небето, за да живее новият човек чрез нея. Християнинът е нов човек с все още старо естество, което по природа няма тази любов и затова Бог новоражда човека, за да има Неговото естество, което е любов и което истинският християнин притежава, като дар. Така вече може да бъде преживявана постоянно тази любов, което се изразява с общение с Личностния Триединен Бог, чрез Библията. Както едно бебе има нужда да се храни с мляко, така и новороденият има нужда от духовното мляко на Божието Слово. Ако човек има тази нужда, това означава, че е Божие дете, чрез Христос. Тази любов не може да се скрие от хората и може да се забележи от тях у този, който я показва, както светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я схваща. Това общение с Бога задвижва новородения да има и правилното общение и отношение с хората около себе си и това не може да се скрие и прави впечатление за онези, които забелязват това. Но има и такива, които на думи само са християни и както едно дърво се познава по плодовете, така и човек се познава по делата какъв е вътре в сърцето. 1:5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие. 1:6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие. 1:7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. 1:8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Ислям[редактиране | редактиране на кода]  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Източни религии[редактиране | редактиране на кода]  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Будизъм[редактиране | редактиране на кода] В будизма кама (санскрит; оттук заглавието „Кама Сутра“) е чувствената, сексуалната любов, тя е пречка към пътя на просвещението, тъй като е себична. Каруна е състрадание и милост, която намалява страданието на другите. Комплементарна е на мъдростта и необходима за просвещението. Адвеша и метта са доброжелателната любов. Тази любов е безусловна и изисква изключително себеприемане. Тя е твърде различна от обикновената любов, която е обикновено свързана с привързаността и секса – неща, които рядко ги има без наличие на собствен интерес. Вместо това, Будизмът се отнася към неангажираността и неегоистичния интерес към положението на другите. Идеалът за бодхисатва в будизма на Махаяна включва пълното себеотрицание на човека, за да може той да поеме бремето на страдащия свят. Най-силната мотивация на човека, за да поеме по духовния път на бодхисатва, е идеята за спасението в рамките на неегоистичната, алтруистична любов към всички живи същества. Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Източници[редактиране | редактиране на кода] ↑ Thomas Lewis; F. Amini & R. Lannon (2000) – A General Theory of Love, Random House. ISBN 0-375-70922-3 ↑ а б Robert Winston (2004) – Human, Smithsonian Institution ↑ E. Emanuele; P. Polliti; M. Bianchi; P. Minoretti; M. Bertona & D. Geroldi (2005) – Raised plasma nerve growth factor levels associated with early-stage romantic love, Psychoneuroendocrinology, септември 2005 Външни препратки[редактиране | редактиране на кода] Общомедия (изображения и звук) Уикицитат (цитати) Уикиречник Защо християните изгубват любовта? – статия от архим. Рафаил Карелин п б р Емоции Емоции Апатия Безразличие Благодарност Вина Гняв Гордост Депресия Доверие Екстаз Ентусиазъм Еуфория Завист Задоволство Изненада Интерес Искреност Копнеж Любов Любопитство Надежда Носталгия Обожание Обич Омраза Отвращение Паника Плач Притеснителност Приятелство Радост Раздразнение Разочарование Ревност Самота Саудаде Скромност Скръб Скука Смелост Срам Страдание Страст Страх Съмнение Състрадание Съчувствие Тревожност Тъга Удовлетворение Ужас Унижение Учудване Фрустрация Хистерия Честност Щастие Ярост Мироглед Цинизъм Пораженство Нихилизъм Оптимизъм Песимизъм Отшелник Мирова скръб      Портал „Психология“     Нормативен контрол Art & Architecture Thesaurus: 300055165 GND: 4035646-2 JSTOR: love NDL: 00560099 NKC: ph117230 Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любов&oldid=10542757“. Категория: Любов Скрити категории: Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Раздели мъничета Портал:Психология/Тематични статии Уикипедия:Статии с нормативен контрол (AAT) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (GND) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (JSTOR) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NDL) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (NKC) Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История More Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Блог на общността Страница за контакт Направете дарение Участвайте Защо? Помощ Изпробване Последни промени Нова статия GitHub Общувайте Общи разговори Обсъждани статии Фейсбук група Дискорд IRC Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Цитиране на статията Обект в Уикиданни Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Уикицитат На други езици Afrikaans Akan Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية الدارجة مصرى অসমীয়া Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн کوردی Corsu Čeština Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Suomi Français Frysk 贛語 Kriyòl gwiyannen Gàidhlig Galego Avañe'ẽ गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni ગુજરાતી Hausa 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Igbo Ilokano Íslenska Italiano ᐃᓄᒃᑎᑐᑦ/inuktitut 日本語 Patois Jawa ქართული Қазақша ភាសាខ្មែរ ಕನ್ನಡ 한국어 कॉशुर / کٲشُر Ripoarisch Kurdî Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lumbaart Lingála Lietuvių Latviešu Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Malti Mirandés မြန်မာဘာသာ Nāhuatl नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk bokmål Occitan ଓଡ଼ିଆ ਪੰਜਾਬੀ Picard Polski Piemontèis پنجابی پښتو Português Runa Simi Română Русский Русиньскый Саха тыла ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ Sardu Sicilianu سنڌي Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Soomaaliga Shqip Српски / srpski SiSwati Svenska Kiswahili தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Türkçe Xitsonga Татарча/tatarça ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vepsän kel’ Tiếng Việt Walon Winaray 吴语 მარგალური ייִדיש 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последната промяна на страницата е извършена на 4 ноември 2020 г. в 12:34 ч. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване. Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение Мобилен изглед За разработчици Статистика Използване на „бисквитки“